ДЕТСКАТА ТРЕВОЖНОСТ – ПРИЧИНИ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ

501635-PHH246-178

Какво представлява тревожността?

Всъщност тревожността е форма на стрес. Може да се прояви по много различни начини – физически, емоционално и по начина, по който хората виждат света около себе си. Тревожността е свързана основно с притеснение относно това какво би могло да се случи – тревога за нещата, които не вървят добре или усещане, че сме изправени пред някакъв вид опасност. 

Тревожността е естествена човешка реакция и изпълнява важна биологична функция: тя е „алармена система“, която се активира, когато усетим опасност или заплаха. Когато тялото и ума реагират, можем да почувстваме замаяност, сърцебиене, трудност при дишане, изпотени или треперещи ръце и крака. Тези усещания, наречени реакция „бий се или бягай“, се причиняват от приток на адреналин и други стресови хормони, които подготвят тялото да се измъкне бързо или да избяга от опасността.

Боуен терапия

Реакцията „бий се или бягай“ се случва мигновено. Но обикновено отнема още няколко секунди на мислещата част от мозъка (кората) да обработи ситуацията и да оцени дали заплахата е реална и ако е, как да се справи с нея. Когато кората изпрати сигнал, че всичко е наред, реакцията „бий се или бягай“ се деактивира и нервната система започва да се успокоява.

Нормална тревожност

Всеки един човек изпитва усещания на тревожност от време на време. Тези усещания могат да варират от слабо чувство на неспокойствие до пълна паника (или нещо по средата), в зависимост от самия човек и от ситуацията.

Нормално е непознати или трудни ситуации да предизвикат чувство на тревожност или нервност при хора от всички възрасти. Може да изпитате такова усещане, когато, например, ви предстои важна презентация на работното място или когато животът стане прекалено забързан.

Боуен терапия

Децата също могат да изпитат това усещане в подобни ситуации, например, когато са изправени пред важен тест в училище или когато сменят училища. Такива преживявания могат да предизвикат нормална тревожност, защото ни карат да се фокусираме върху въпроса „какво, ако“: „Какво, ако не успея да се справя?“, „Какво, ако нещата не тръгнат по план?“. Нормално е да има някаква степен на тревожност, която дори може да действа мотивиращо, защото ни помага да бъдем нащрек, фокусирани и готови да дадем най-доброто от себе си. Но тревожността, която е твърде силна или която се появява прекалено често може да стане непреодолима и да започне да пречи на възможността ни да се справяме с ежедневието, а в тежки случаи – и да взима контрол над хубавите и забавните моменти от живота.

Тревожни разстройства

Боуен терапия

Тревожните разстройства са сред най-често срещаните състояния, свързани с психичното здраве. Отчасти, това се дължи на факта, че всеки един от нас се изправя пред стресови ситуации и притеснения. Има много различни видове тревожност с различни симптоми. Но всички те имат една обща характеристика, която се проявява като продължително силно безпокойство, което е непропорционално на текущата ситуация и засяга ежедневието и щастието на човека.

Симптомите на тревожно разстройство могат да се появят внезапно или да се развиват постепенно. Понякога тревожността може да предизвика усещане за обреченост или за лошо предчувствие, за които няма конкретна причина. Децата с тревожни проблеми може дори да не знаят какво предизвиква емоциите, притесненията и усещанията, които имат.

Разстройствата, които могат да засегнат деца, включват:

• Общо тревожно разстройство:

При общото тревожно разстройство децата се притесняват прекомерно за много неща, като например за училището, здравето и сигурността на членове на семейството или бъдещето като цяло. Може да си мислят, че винаги ще се случи най-лошото. Заедно с притеснението и безпокойството, децата могат да имат физически симптоми, като главоболие, болка в стомаха, мускулно напрежение или умора. Притесненията им могат да доведат до пропускане на часове в училище или избягване на социални дейности. При общото тревожно разстройство, притесненията се усещат като товар, правейки живота да изглежда неприятен или извън контрол.

• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Когато човек страда от ОКР, тревожността приема формата на обсесии (прекалено поглъщащи мисли) и компулсии (повтарящи се действия, чиято цел е да успокоят тревожността)

Позитивна психология и психотерапия

• Фобии

Налице са силни страхове от специфични неща или ситуации, които по своята същност не са опасни, като например височини, кучета или летене със самолет. Фобиите обикновено ни водят до това да избягваме нещата, от които се страхуваме.

• Социална фобия (социална тревожност)

Този вид тревожност се предизвиква от социални ситуации или при говорене пред други хора. Една по-рядко срещана форма, наречена селективен мутизъм, кара някои деца и тийнейджъри да се страхуват да говорят въобще при определени ситуации.

Позитивна психология и психотерапия

• Паник атаки 

Тези епизоди на тревожност мога да се появят без никаква определена причина. По време на паник атака, детето обикновено има внезапни и силни физически симптоми, които могат да включват сърцебиене, недостиг на въздух, замаяност, изтръпване или усещане за изтръпване. 

• Посттравматичен стрес (ПС)

Този тип тревожно разстройство се проявява след изживяване на минало травматично събитие. Симптомите включват ретроспекции, кошмари, страх и избягване на травматичното събитие, което е причинило тревожността.

Причини

Специалистите не знаят с точност както предизвиква тревожните разстройства. Изглежда, че има няколко неща, които играят роля, включително генетиката, мозъчната биохимия, стресиращи обстоятелства и предишен опит.

Позитивна психология и психотерапия

Дете, в чието семейство има член с тревожно разстройство, има по-голяма вероятност също да развие такова. Това може да е свързано с гените, които въздействат на мозъчната химия и на регулаторите на химикалите, наречени невротрансмитери. Но всеки, в чието семейство има член с тревожно разстройство, може да развие проблеми с тревожността.

Нещата, които се случват в живота на детето могат да бъдат катализатор за тревожно разстройство в детска възраст или по-късно в живота. Загубата (като например смъртта на любим човек или развод на родителите) или големи промени в живота (като например преместването в нов град) са често срещани катализатори. Децата, при които има история с някакъв вид злоупотреба, са по-уязвими към тревожност.

Израстването в семейство, където другите се страхуват или са тревожни също може да „научи“ детето да вижда света като опасно място. По същия начин, дете, което расте в среда, която реално е опасна (ако е налице насилие в семейството на детето или в общността, например), може да се научи да се страхува или да очаква най-лошото.

Позитивна психология и психотерапия

Признаци и симптоми

Въпреки че всички деца изпитват тревожност в определени ситуации, повечето (дори тези, които живеят при травматични условия) не развиват тревожни разстройства. А тези, които развиват, ще изглеждат напрегнати и ще проявяват един или повече от следните симптоми:

• прекалено безпокойство, което може да продължава със седмици; 
• проблеми със съня през нощта или сънливост през деня; 
• безпокойство или умора след събуждане; 
• проблеми с концентрацията; 
• раздразнителност.

Позитивна психология и психотерапия

Тези проблеми могат да повлияят на ежедневието на детето, особено когато става дума за концентрацията в училище, съня и храненето.

Нормално е за децата да избягват да говорят относно това как се чувстват, защото се притесняват, че другите (особено техните родители) може да не ги разберат. Може да се страхуват, че ще бъдат критикувани или считани за слаби, изплашени или че се държат като бебета. И макар че момичетата са по-склонни да изразят тревожността си, момчетата също изпитват такива чувства, но понякога се затрудняват да говорят за тях. При много деца това води до усещане за самотност и неразбиране.

Позитивна психология и психотерапия

Добрата новина е, че лекарите и терапевтите разбират тревожните разстройства по-добре, отколкото преди и с правилно лечение може да се помогне на децата да се чувстват по-добре.


Лечение

Детското тревожно разстройство може да се лекува от специалист по психично здраве. Терапевтът може да разглежда симптомите, да диагностицира специфично тревожно разстройство и да създаде план, с които да се помогне на детето да се справи.

Често се използва вид терапия с разговори, наричана когнитивно-поведенческа терапия (КПТ). При КПТ децата опитват нови начини за мислене и действие при ситуации, които могат да предизвикат тревожност, както и се научават да се справят със стреса. Терапевтът предоставя подкрепа и ръководство и учи на нови умения за справяне с различните ситуации, като техники за релаксация и упражнения за дишане. Понякога, но не винаги, се използват и медикаменти за лечение на тревожност.

Как да помогнете на детето да се справи?

Най-добрият начин да помогнете на детето да се справи е да установите проблема по подкрепящ и неосъждащ начин. Говорете открито за симптомите на детето и наистина се опитайте да разберете как те се отразяват на ежедневието им. Може да бъде от полза да поговорите с други възрастни, които имат роля в живота на детето, като например учители и треньори.

Бъдете търпеливи и позитивни, докато детето ви преминава лечението и открива нови методи за справяне. Понякога е от полза да говорите с детето относно вашия опит със стреса, както и относно вашите начини за справяне с него. Припомнете на вашето дете, че справянето с притесненията отваря повече място за щастие и забавление.

Научете се на методики за правилна грижа за детето ви, за да може то да преодолее тревожността и да се изправи пред бъдещето с готовност и спокойствие.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter